Financial Times: Табу ли е промяната на граници в Европа? Най-много много да завладяват чужди държави искат народите на Балканите
Превод: investor.bg
Лежали ли сте будни нощем, мечтаейки за анексиране на част от прилежаща страна? Ако е по този начин, не сте сами, написа Гидиън Рачмън за Financial Times.
Неотдавнашно изследване на публичното мнение на изследователския център Pew разкрива, че стряскащ брой европейци не са удовлетворени от границите на страната си. На въпрос дали има „ елементи от прилежащи страни, които в действителност ни принадлежат “, 67 на 100 от унгарците са дали отговор утвърдително, както и 60 на 100 от гърците, 58 на 100 от българите и турците, 53 на 100 от руснаците и 48 на 100 от поляците. Подобни настроения се прокрадват даже в Западна Европа - 37 % от испанците, 36 на 100 от италианците и 30 на 100 от германците също са съгласни с това изказване.
В естествени времена този тип хрумвания не биха имали огромно значение. Унгарците, да вземем за пример, могат да се оплакват от Трианонския контракт от 1920 година, който, съгласно тях, е довел до загубата на две трети от унгарската земя, само че без да имат вяра, че възвръщането на тази територия е допустимо на процедура.
Опасността е, че сегашните времена не са естествени. Идеята за анексия - отколешно табу в интернационалната политика, се връща назад в световната политическа полемика. Най-важното такова събитие се случи с съветското завладяване на полуостров Крим от Украйна през 2014 година Само дребна група разнородни страни, в това число Северна Корея, Венецуела и Зимбабве, признаха съветския суверенитет над Крим. Пет години след окупацията Москва стяга хватката си върху територията. По-голямата част от света в този момент безмълвно приема, че има дребен късмет Крим да бъде върнат на Украйна. В този смисъл анексията проработи.
Настоящите избори в Израел протичат на фона на спор за това дали страната би трябвало публично да анексира почти една трета от Западния бряг. Въпреки че тези региони от дълго време са следени от Израел, множеството страни ги считат за окупирана палестинска територия. Мирният проект на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за Близкия изток предложи да се признае израелският суверенитет в огромни елементи от Западния бряг, а израелският министър председател Бенямин Нетаняху няма самообладание да разгласи присъединението преди гласуването на 2 март.
Засега администрацията на Тръмп възпира Нетаняху да разгласи публично анексиране. Съединени американски щати би трябвало да запазят тази позиция по аргументи, които излизат надалеч оттатък Близкия изток. Едностранното изменение на още една интернационална граница без единодушието на двете участващи страни или интернационален контракт би асъдействало за чувството, че това са едни от тези времена в историята, когато линиите на интернационалните карти се преначертават.
Потенциални анексисти по целия свят биха били насърчени. Ако приемането на анексията се популяризира, то би довело до кръвопролития и разселване на нации. Както предизвести някогашният министър председател на Швеция Карл Билд: „ Границите на Европа са начертани с кръв и смяната им също ще изисква кръв “.
Това, което е правилно за Европа, важи с още по-голяма мощ за Азия. В Япония министър председателят Шиндзо Абе сложи претенциите по отношение на изгубени в интерес на Русия острови след Втората международна война като централен фокус, макар че той бе пределно явен, че това би трябвало да стане посредством договаряния. За разлика от това китайското държавно управление постоянно е упорствало на правото си да приключи фактическата самостоятелност на Тайван с военни средства.
Трябва да е ясно, че хората по света, без значение дали руснаци, китайци, унгарци или израелци, са свободни да почитат своите теории за границите на страната си. Границите са се измествали през цялата история и постоянно ще има групи, които по етнически или религиозни аргументи считат, че са попаднали в неверната страна.
Най-добрият метод за справяне с сходни алтернативи са постоянните съглашения по отношение на правата на малцинствата или уреждането на двойното поданство. В същината си обаче не е нелегитимно да се желае смяна на границите. Ключовият миг е, че всяка такава смяна би трябвало да се извърши посредством договаряне.
Произходът на актуалното табу против анексията се крие в 30-те години, когато беше разрешено навлизането на Адолф Хитлер в Рейнланд, последвано от анексирането на Австрия и разчленяването на Чехословакия. Поколения от следвоенни политици научиха урок: неналичието на опълчване на поглъщанията е доста рисково и в последна сметка води до война.
Случаите на смяна на интернационалните граници през последните години съвсем постоянно са свързани с възникаването на нова страна след сполучлива битка за самостоятелност, постоянно след интервал на подтисничество. Да се разреши обаче на нова нация като Източен Тимор или Южен Судан да се освободи, нормално посредством контрактуван и интернационално приет референдум за самостоятелност, е доста друго от това да се разреши на съществуваща страна да завземе принудително част от територията на комшия.
Табуто върху анексията се прилагаше строго през последните десетилетия на 20 век. По тази причина Англия влезе във война с Аржентина за Фолкландските острови през 1982 година, а Съединени американски щати сформираха интернационална коалиция през 1991 година, с цел да изтласкат Ирак след нахлуването му в Кувейт.
Годината на първата война в Ирак беше и годината на разпадането на Съветския съюз, което докара до основаването на 15 суверенни страни. За чест на Русия разпускането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година беше осъществено значително спокойно и с интернационално съглашение. Решението на Москва да анексира Крим 23 години по-късно съставлява връщане към едностранната експанзия. Това би трябвало да остане изолиран образец, а не предвестител на нова епоха.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама
Лежали ли сте будни нощем, мечтаейки за анексиране на част от прилежаща страна? Ако е по този начин, не сте сами, написа Гидиън Рачмън за Financial Times.
Неотдавнашно изследване на публичното мнение на изследователския център Pew разкрива, че стряскащ брой европейци не са удовлетворени от границите на страната си. На въпрос дали има „ елементи от прилежащи страни, които в действителност ни принадлежат “, 67 на 100 от унгарците са дали отговор утвърдително, както и 60 на 100 от гърците, 58 на 100 от българите и турците, 53 на 100 от руснаците и 48 на 100 от поляците. Подобни настроения се прокрадват даже в Западна Европа - 37 % от испанците, 36 на 100 от италианците и 30 на 100 от германците също са съгласни с това изказване.
В естествени времена този тип хрумвания не биха имали огромно значение. Унгарците, да вземем за пример, могат да се оплакват от Трианонския контракт от 1920 година, който, съгласно тях, е довел до загубата на две трети от унгарската земя, само че без да имат вяра, че възвръщането на тази територия е допустимо на процедура.
Опасността е, че сегашните времена не са естествени. Идеята за анексия - отколешно табу в интернационалната политика, се връща назад в световната политическа полемика. Най-важното такова събитие се случи с съветското завладяване на полуостров Крим от Украйна през 2014 година Само дребна група разнородни страни, в това число Северна Корея, Венецуела и Зимбабве, признаха съветския суверенитет над Крим. Пет години след окупацията Москва стяга хватката си върху територията. По-голямата част от света в този момент безмълвно приема, че има дребен късмет Крим да бъде върнат на Украйна. В този смисъл анексията проработи.
Настоящите избори в Израел протичат на фона на спор за това дали страната би трябвало публично да анексира почти една трета от Западния бряг. Въпреки че тези региони от дълго време са следени от Израел, множеството страни ги считат за окупирана палестинска територия. Мирният проект на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за Близкия изток предложи да се признае израелският суверенитет в огромни елементи от Западния бряг, а израелският министър председател Бенямин Нетаняху няма самообладание да разгласи присъединението преди гласуването на 2 март.
Засега администрацията на Тръмп възпира Нетаняху да разгласи публично анексиране. Съединени американски щати би трябвало да запазят тази позиция по аргументи, които излизат надалеч оттатък Близкия изток. Едностранното изменение на още една интернационална граница без единодушието на двете участващи страни или интернационален контракт би асъдействало за чувството, че това са едни от тези времена в историята, когато линиите на интернационалните карти се преначертават.
Потенциални анексисти по целия свят биха били насърчени. Ако приемането на анексията се популяризира, то би довело до кръвопролития и разселване на нации. Както предизвести някогашният министър председател на Швеция Карл Билд: „ Границите на Европа са начертани с кръв и смяната им също ще изисква кръв “.
Това, което е правилно за Европа, важи с още по-голяма мощ за Азия. В Япония министър председателят Шиндзо Абе сложи претенциите по отношение на изгубени в интерес на Русия острови след Втората международна война като централен фокус, макар че той бе пределно явен, че това би трябвало да стане посредством договаряния. За разлика от това китайското държавно управление постоянно е упорствало на правото си да приключи фактическата самостоятелност на Тайван с военни средства.
Трябва да е ясно, че хората по света, без значение дали руснаци, китайци, унгарци или израелци, са свободни да почитат своите теории за границите на страната си. Границите са се измествали през цялата история и постоянно ще има групи, които по етнически или религиозни аргументи считат, че са попаднали в неверната страна.
Най-добрият метод за справяне с сходни алтернативи са постоянните съглашения по отношение на правата на малцинствата или уреждането на двойното поданство. В същината си обаче не е нелегитимно да се желае смяна на границите. Ключовият миг е, че всяка такава смяна би трябвало да се извърши посредством договаряне.
Произходът на актуалното табу против анексията се крие в 30-те години, когато беше разрешено навлизането на Адолф Хитлер в Рейнланд, последвано от анексирането на Австрия и разчленяването на Чехословакия. Поколения от следвоенни политици научиха урок: неналичието на опълчване на поглъщанията е доста рисково и в последна сметка води до война.
Случаите на смяна на интернационалните граници през последните години съвсем постоянно са свързани с възникаването на нова страна след сполучлива битка за самостоятелност, постоянно след интервал на подтисничество. Да се разреши обаче на нова нация като Източен Тимор или Южен Судан да се освободи, нормално посредством контрактуван и интернационално приет референдум за самостоятелност, е доста друго от това да се разреши на съществуваща страна да завземе принудително част от територията на комшия.
Табуто върху анексията се прилагаше строго през последните десетилетия на 20 век. По тази причина Англия влезе във война с Аржентина за Фолкландските острови през 1982 година, а Съединени американски щати сформираха интернационална коалиция през 1991 година, с цел да изтласкат Ирак след нахлуването му в Кувейт.
Годината на първата война в Ирак беше и годината на разпадането на Съветския съюз, което докара до основаването на 15 суверенни страни. За чест на Русия разпускането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година беше осъществено значително спокойно и с интернационално съглашение. Решението на Москва да анексира Крим 23 години по-късно съставлява връщане към едностранната експанзия. Това би трябвало да остане изолиран образец, а не предвестител на нова епоха.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ